И все пак, най-доброто предстои - не само конкретното събитие, с което ще отпразнуваме годишнината, но цялата ни програма през 2025 е под знака на юбилея и затова ще открехна вратата към някои от предстоящите прояви. Пролетният сезон започваме на 5 март със самостоятелна изложба на Юли Шумарев, нов за галерията художник, но добре познат на пловдивчани; следва Станимир Видев, който ще отбележи рожденния си ден с изложба в Аспект, през май ще представим картини на големия Ди Киро по случай неговата 90 годишнина, предстои съвместна изява на трима големи майстори на изкуството върху хартия –Димитър Воденичаров, Димитър Келбечев и Румен Нечев, и още много интересни проекти с любими художници, но нека има и малко интрига...
Ето и споделеното от Олга Петрова:
„Връщайки се назад във времето и спомняйки си ентусиазма и амбицията, които ме подтикнаха да се впусна в това начинание, все още се удивлявам на смелостта си „на попрището жизнено в средата“ да се заема с нещо доста различно както от образованието, така и от работата ми до този момент. Да, образованието ми е хуманитарно и винаги съм работила в сферата на културата, но да създадеш и управляваш частна галерия за съвременно изкуство беше нещо напълно непознато за мен. Затова, обръщайки поглед назад, винаги ще бъда благодарна за безкористната помощ и съветите на на брат ми, Илия Желев, както и на приятелите художници Недко Итинов, Грога, Станимир Видев, Валери Ценов, Недко Христов, Генчо Накев, които застанаха до мен от самото начало и винаги можех да разчитам на тях. За съжаление, някои от тях вече не са между живите, но картините им са част от историята и фонда на галерията и чрез тях те са винаги с мен. Нищо от това не би било възможно и без подкрепата на семейството и най-вече на съпруга ми, който ми е непоклатима опора във всяка ситуация, и стоически изнася на гърба си вече двадесет години всевъзможни проблеми и ремонти. С най-добри чувства съм и към сътрудниците, които през годините са работили в галерията и всеки от тях, малко или много, е допринесъл с нещо за развитието ѝ. От няколко години в екипа на галерията като мой съдружник активно се включи Дорис Капон, която като моя снаха и млад човек със свежи идеи, е отговорна за приемствеността и за адаптирането ни към бързо променящата се реалност. Фактът, че вече двадесет години галерията ми не просто се развива успешно, а се превърна в стабилен бизнес проект и авторитетна културна институция, показва, че съм се справила: за този период съм организирала 282 изложби, продала съм хиляди картини, наложила съм нови непознати имена и млади автори, създала съм кръг от клиенти и приятели на галерията. И искрено се надявам, че тази моя рожба, създадена и отгледана с толкова усилия и любов, има бъдеще и ще продължи не просто да съществува, а да се развива и налага стандарти.“